FAQ


Какво означава ТБП?

Проектът ТБП се базира на тристранно междуправителствено споразумение (МПС) между България, Гърция и Русия, подписано през март 2007г. и впоследствие ратифицирано от парламентите на тези страни за целите на изграждането и експлоатацията на Петролопровода „Бургас-Александруполис”. Проектът ТБП се осъществява чрез Trans-Balkan Pipeline B.V. (TBP), международна компания, учредена в Холандия с местни клонове, регистрирани в България и Гърция. Компанията е регистрирана в съответствие с МПС и нейните цели са да проведе всички необходими изследвания, да подаде документи за издаването на съответните разрешителни и да изгради и експлоатира проекта.


Кой притежава акции в ТБП?

Споразумението между Правителствата на Руската Федерация, Република България и Република Гърция за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на Петролопровода „Бургас-Александруполис” установи следното разпределение на акционерния капитал на дружеството Trans-Balkan Pipeline B.V. (TBP) сред неговите акционери:

  • 51.0% - руски акции: Тръбопроводен Консорциум  “Бургас-Александруполис” ООД;

  • 24.5% - български акции: Акционерно Дружество “Проектна Компания Петролопровод Бургас-Александруполис – БГ” ЕАД, която е 100% собственост на “Техноекспортстрой” ЕАД;

  • 24.5% - гръцки акции: “Хелпе-Траки A.E.” (23.5%); Република Гърция (1%). Гръцкият участник “Хелпе-Траки A.E.” е основан съвместно от компаниите “Хеленик Петролеум” (25%) и “Траки” (75%).


Кое прави проекта значим?

Тръбопроводът ТБП е значим, тъй като той ще създаде нов надежден маршрут за доставка на нефт през Европа, намалявайки нуждата от превозването на нефт с танкери през проливите Босфора и Дарданелите, което води до забавяне, повишена опасност от инциденти и последващо неблагоприятно екологично въздействие в Проливите, Черно Море и Северно Егейско Море. Тръбопроводът ТБП ще повиши европейската енергийна сигурност и екологична безопасност. Проектът ще е в изпълнение на споразумението между Правителствата на Русия, България и Гърция. В България проектът бе обявен за Проект от Национален Интерес през февруари 2009 г. от Правителството и подобно оповестяване се очаква и в Гърция.


Какви са причините за създаването на този проект?

Целта на Транс-Балканския Петролопровод (ТБП) е да превозва суров нефт, произведен в Русия и Северния Каспийски регион, до дестинации в Европейския Съюз, Северна Америка и други международни пазари.

  • За увеличеното производство на суров нефт, което се очаква в близко бъдеще, нефтопроводът ще служи за транспортен маршрут в допълнение към корабното транспортиране на нефт през Проливите Босфора и Дарданелите.

  • Проливите предлагат много тесен канал за вход на морския транспорт с физически ограничения по отношение на размери на танкерите и с дълго чакане от страна на корабите за акостиране. Гъстотата на трафика и рисковете от инциденти между танкерите представляват заплаха за околната среда в проливите Босфора и Дарданелите, а следователно и за Черно Море и Северно Егейско Море.

  • С проекта ТПБ, суровият нефт ще се транспортира на танкери от нефтени пристанища в Черно Море до Бургас / България и оттам, чрез Транс-Балканския Петролопровод, до Александруполис / Гърция. В Александруполис той ще бъде натоварван на танкери, които ще го извозват до крайната му дестинация.  

  • Системата ТБП първоначално ще транспортира 35 милиона тона суров нефт на година (МТГ), като се предвижда капацитетът да се увеличи до 50 МТГ, вероятно, след 4 години.


Откъде ще идва нефтът?

Суровият нефт ще идва от различни източници, включително Уралския регион и Западен Сибир, както и от Северния Каспийски регион.


Колко ще струва проектът и кой ще го финансира?

Пълните разходи за проекта все още не са изчислени с точност, но се очаква да бъдат в границата между 1-1.5 милиарда евро. Проектът ще бъде финансиран от проектните партньори и консорциум от няколко банки.


По какви критерии ще бъде определен финалният маршрут и позиционирането на съоръженията?

Ще бъдат взети предвид редица фактори за определяне на финалния маршрут, включително фактори, свързани с околната среда, социални нагласи, археологически и исторически ценности, здраве и безопасност, процесите на изграждане и поддръжка, както и мнението на местните жители, министерства и НПО (неправителствени организации). Проектът ще разгледа всички тези въпроси и ще изготви един балансиран маршрут, който да сведе неблагоприятното въздействие до минимум.


Кои са членовете на екипа за проектиране на ТПБ?

ТБП е събрала екип от водещи фирми с участието на международни и местни експерти по инженерните, екологичните и социалните въпроси, които да изготвят възможно най-добрия проект.

Проектирането и определянето на маршрута, както и основния дизайн на проекта, ТБП е възложила на Техническия консултант „ILF Consulting Engineers” (Мюнхен/ Германия). С техническия контрол в България е ангажирана „Химремонтстрой” /CRS/ АД, а в Гърция – фирмата „Аспрофос” /Asprofos/, базирана в Атина. За ОВОСС (Оценка на Въздействието върху Околната и Социална Среда), ILF работи в сътрудничество с международната консултантска фирма по околна среда „Environmental Resources Management” (ERM), която ръководи процеса по ОВОСС съобразно международно приетите стандарти. Работата по ОВОСС се извършва от следните подизпълнители: местната българска консултантска компания по околна среда „ГеоМарин” /GeoMarine (София) и гръцкия консултант по екология „Ексергия” /Exergia (Атина). Освен това, ангажирани в проекта ТБП са: „Сосиете Женерал” /Société Générale/ като финансов консултант, „Алън и Оувъри” /Allen & Overy/ като юридически съветник, американската компания CERA като търговски консултант, KPMG като финансов одитор на Компанията и „Делойт и Туш” /Deloitte and Touche/ като данъчен консултант. Гръцката адвокатска кантора „Карацас и Партнерс” /Karatzas and Partners/ и българската „Спасов и Братанов” са номинирани за местни юридически съветници по проекта.


На какъв етап от проучването се намира в момента проектът?

Проекто-планирането е процес, разделен на различни етапи. Първосе определя маршрутният коридор за тръбопровода, като се разглеждат множество евентуални ограничения и се вземат предвид резултати от технически изследвания. Оценяват се различни варианти за позициониране на резервоарния парк, помпените станции и буйовете, докато се достигне до окончателно селектиране на подходящи за целта места. С всеки етап от планирането се задълбочава нивото на вникване в детайлите. Основните стъпки са следните:

  • Проучвания за определяне на позиция и маршрут

  • Основен Проект на избрания вариант

  • Проучвания за въздействието върху околната среда  (на този етап се намираме в момента)

  • Подробен Инженерингов Проект за изграждане

Гърция: по отношение проучванията на околната среда в Гърция; на Министерство на околната среда, енергията и климатичните промени в Атина през септември 2010 г беше представен Доклад по оценката за въздействие върху околната и социалната среда.   Следващата стъпка е разпространението на ОВОСС до други установени по закон институции за консултации, които да представят мненията си и обществените консултации. По-нататъшните действия се очаква да протичат паралелно с тези в България.  

България: В България на 19 май 2011 г. в София беше представен ревизиран Доклад по оценката за въздействие върху околната и социалната среда (ОВОСС) на Министерство на околната среда и водите. След одобрение от страна на Министерството следващата стъпка ще бъде разпространението на ОВОСС сред общините и  обществени консултации.


Как стои въпросът с проучванията, проведени преди няколко години в Гърция?

Гърция: В Гърция Предварителната Оценка на Влиянието върху Околната Среда (ПОВОС) на предложения тръбопроводен маршрут бе извършена  преди около 8 години и, всъщност, тя получи позитивна оценка от Министерството на Околната Среда. Бе получено предварително разрешително. Въпреки това ТБП прецени, че това изследване е необходимо да се актуализира и така бе взето решение за стартиране на процедурата по издаване на екологично разрешително отначало. Следователно, в момента ние сме изготвили съвсем нова ПОВОС. Това ни даде възможността да започнем диалог с властите и обществеността от ранните етапи на проекта и да разменим гледни точки с тях така, както го правим досега.


Каква е програмата за обществени консултации?

Проектът ще е в съответствие с гръцките и българските регулаторни изисквания за предоставяне на информация по проекта и за осъществяване на консултации със заинтересованите страни и обществеността. В допълнение, проектът също ще се придържа към най-добрите международни практики, които поставят специален акцент върху началото на консултациите, особено в етапа по определяне на обсега. По този начин ТБП надхвърля рамките на националните изисквания.

Следващата стъпка ще бъде провеждане на по-нататъшни консултации по специфични въпроси по време на процеса по ОВОСС.

След като ОВОСС бъде завършена, следват консултации по обявяване на резултатите. Така в течение на следващите няколко месеца ние ще разговаряме с вас на различните етапи от проекта.


Кой ще бъде информиран и консултиран във връзка с Проекта?

По отношение на това кой ще бъде информиран / консултиран, то групите са следните:  правителствени органи (национални и местни) (например, Министерства или местни служби / правителствени организации), институти/ центрове/ агенции, организации,  представляващи определени групи, НПО, Префектурата/Общините, Техническата Камара, бизнес организации / търговски организации и разбира се – най-важното – обществеността, т.е. вие!


Как можем да се уверим, че притесненията ни са чути?

Всички ваши съображения ще бъдат изслушани и отчетени и ще бъдат взети под внимание при разработването на проекта. В момента изготвяме Процедура по Допитване до Общественото Мнение, посредством която всички повдигнати въпроси ще се документират и запаметяват и обратната връзка ще бъде гарантирана. Данните за контакт с ТБП са посочени в проектните брошури, както и на интернет страницата на ТБП.


Причината да се консултирате с обществеността не е ли, защото сте законно задължени да го правите?

ТБП заяви от самото начало, че ще следва политика на прозрачни дискусии и взаимен диалог, и че на притесненията на обществото ще бъде погледнато сериозно.

България: Регулаторният процес по ОВОСС в България предвижда консултации по време на етапа по определяне на обсега и когато резултатите от ОВОСС се дискутират публично. Това напълно отговаря на изискванията на Европейския Съюз и най-добрите международни практики. В допълнение към този национален процес, предписан от закона, ТПБ предприе обществени консултации в двете държави още от най-ранните етапи на проекта.

Гърция: Законоустановени обществени консултации се предприемат, щом пълната ПОВОС е внесена, но поради естеството на фирмената ни политика, ние започнахме обществени консултации още от самото начало на проучванията. Консултациите се провеждат в съответствие с най-добрите международни практики, което надхвърля националните изисквания. За първи път в Гърция се провежда консултация на такъв ранен стадий от проект. Ние установихме контакт с вас още през ноември 2008 г. Считахме, че е изключително важно за нас да чуем вашите възгледи и мнения, за да можем да ги включим в ПОВОС и в по-нататъшното разработване на проекта.


Как ще се отрази проектът на важни защитени природни райони и на птиците?

Целта на внимателното позициониране и определяне на маршрута е да се избегне влиянието върху чувствителни природни зони. Там, където влиянието е неизбежно, се предприемат съответните мерки за минимизирането и смекчаването му. Подобни мерки са подробно разгледани в ОВОСС и описани в Плана за Екологично и Социално Управление (ПЕСУ), който ще съставлява съществена част от оценката. ОВОСС също така ще включва оценка на съвместимост с Натура 2000, която ще разработи специални облекчителни мерки при необходимост, с цел опазване на определени засегнати територии, които са защитени според Натура 2000. Строителството ще има предвид също и чувствителни моменти, като, например, размножаването на птиците.


Съществува ли някакво безопасно разстояние около базите с цистерните, където ще бъде забранено строителството?

Принципно се предвижда една безопасна ивица от 50 м. около линията на оградата на базите с цистерните. В рамките на тази ивица не се позволява строителство от трети лица. Освен това, ще се прилагат съответните български и гръцки законови разпоредби. Българските разпоредби, например, определят предпазна зона от 200 м. около базата с цистерните.

В България базата с цистерните е разположена в непосредствена близост до рафинерията „Лукойл Нефтохим”, а в Гърция – до индустриална зона.


Какво ще стане в случай на възникване на пожар в базата с цистерните?

Ще бъде инсталирана противопожарна система, която да може да обслужва цялата база с цистерните. Предвидени са преградни стени със специални наземни защитни съоръжения, които да поемат целия обем на цистерните в случай на разлив в следствие на спукване на някоя цистерна. Ще има защитни системи срещу навлизане в територията на базата за предотвратяване достъпа на трети лица до цистерните и евентуален риск от причиняване на щети.


Къде пристига нефтът в Бургас и къде ще бъде разположена базата с цистерните?

След проучване на различни възможности и провеждане на поредица от консултации с компетентните власти на България по околната среда и други въпроси, фирмата  TBP подкрепя опцията естакада, разположена в близост до порт Росенец – индустриална зона, която ще позволи свързване със съществуващата инфраструктура за транспорта на нефт. Оттам връзката с предлагания резервоар за нефт с местоположение в община Камено до рафинерията на Лукойл Нефтохим ще преминава през община Бургас предимно успоредно със съществуващия нефтопровод.


Тръбопроводният маршрут пресича ли Националния природен резерват Дадия?

Да, предпочитаният маршрут пресича североизточния край на Националния парк в района на Суфли, но не засяга вътрешността на гората. Бяха проведени и продължават да се провеждат срещи и дискусии с ръководните органи на резерват Дадия, както и с неправителствени организации, относно избора на възможно най-добрия маршрут за осигуряване на минимално влияние върху горите на Дадия.


Планирате ли да построите нефтена рафинерия в Александруполис?

Категорично не.


Нефтопроводът ще пресича реки. Разглежда ли се въпросът с колебанията в нивото на речните басейни?

Тръбопроводът ще се полага на минимална дълбочина от 2-3 м. под морското дъно.

За реките с повишено ниво на ерозия и потенциал за изкопни работи ще бъде изготвен подробен проект в рамките на следващия етап от проекта. Като база за изкопните изчисления ще се вземат данните от наводненията през последните 100 години.

Доколкото е възможно, ще се опитаме да избегнем територии с опасност от наводнения при полагането на тръбопровода.

Основните мерки, предприети с цел контрол на разливите при пресечните точки с реките и териториите, склонни към наводнения, са използването на гъсто разположени Блокиращи Преградни Пунктове (БППе). БППе служат за изолиране на участъците от тръбопровода в случай на инциденти, като целта е свеждане до минимум на количеството нефт, което може да се разлее вследствие на евентуално спукване. Те обикновено се разполагат на разстояние от 10-20 км. един от друг, но в по-чувствителни райони, като например речни участъци с опасност от преливане, пунктовете се поставят на по-голяма гъстота. Изборът на брой и местоположение на блокиращите прегради се базира на естеството на маршрута и на Количествената Оценка на Риска. Блокиращите клапани биват двустранно пропускливи, двойно блокиращи и преливни клапани, със споени краища и директно заровени без надземен пункт. БППе са изградени под земята в бетонна яма, местната апаратна база е инсталирана над земята, а структурата е заградена с ограда.

В случай на спукване, блокиращите клапани се затварят, като по този начин изолират участъка от тръбата, където е възникнала повредата. Нефтът от този участък се изпразва и повредата се отстранява.


Какви методи се използват за управление и предотвратяване на корозията?

Ще има две системи за намаляване на корозията: едната активна, а другата пасивна. Пасивната система включва покриване на тръбите с три-пластова обвивка на базата на полиетилен, докато активната система е т.нар. „катодна защитна система”, която вкарва минимално количество електричество в тръбопровода с цел избягване на химически корозивни реакции. Това не оказва вредно екологично влияние. Освен това, в тръбата периодично се вкарват измервателни уреди, наречени Тръбопроводни Измерватели (PIGs – Pipeline Integrity Gauges), които действат като сензори за корозията.


Какви са данните за честотата на инциденти по тръбопроводи, които не са свързани с терористични действия?

Две трети от всички инциденти с тръбопроводи са в резултат или на изкопни, или на строителни работи в близост до тръбата, които не са официално оповестени на компанията. Останалата една трета е причинена от корозия. С цел минимизиране на подобни рискове, ще бъдат предприети следните мерки:

  • Плановете за използване на земята ще бъдат актуализирани в съответствие с маршрута на тръбопровода, за да дават напътствия на местните администрации в процеса по вземане на решения по отношение издаване на разрешителни на трети лица и осъществяване на надзор върху строителството от страна на трети лица.

  • Поземленият регистър ще включва строителните ограничения за всеки парцел при необходимост.

  • Ясно видима сигнална лента ще се постави на тръбата, за да предупреждава по време на изкопните работи.

  • Ще се осъществяват редовни инспекции на тръбопровода чрез преминаване на подвижни сензори (т.нар. PIGs) по протежение на тръбата за установяване на евентуални дефекти и корозия.

  • Тръбопроводът ще се наблюдава и контролира 24 часа от Контролен център посредством системата SCADA, която ще сигнализира за евентуални необичайни параметри със задействането на аларма. Ще има програма за редовно инспектиране с хеликоптер в зони, които не са чувствителни за птици, както и наземна инспекция.


Колко време ще отнеме изграждането на нефтопровода?

Продължителността на строежа на нефтопровода за целия проект, включително резервоарите за нефт, нефтопровода и съоръженията на сушата ще бъде приблизително 2 години. За строителството на нефтопровода ще са необходими около 1.5 години. Средната дължина на сектор, който може да бъде изграден за един ден не може да надхвърля 600 м.


Ще закупи ли ТБП земята и на каква цена?

За строителството на тръбопровода ТБП ще договори със собствениците сервитутно право върху земята, което ще даде на компанията правото да положи тръбите и правото на достъп до тръбопровода винаги, когато това е необходимо. Това няма да промени собствеността върху земята. Собственикът си остава същия. Но договорът за сервитутно право ще конкретизира специфични ограничения в използването на земята от страна на собственика в зоната на безопасната ивица около тръбата и ще установи право на достъп за оператора на нефтопровода. Ще се договори и парично обезщетение за дългосрочно сервитутно право върху земята.

ТБП ще се постарае да закупи земя за надземните инсталации посредством договорени споразумения със собствениците на съответните парцели, като има предвид стойността на парцелите спрямо средните продажни цени на земите в този район. Крайният вариант е отчуждаване, който е опция само при положение, че е невъзможно да се постигне споразумение.


Ще получа ли обезщетение, ако тръбопроводът преминава през моята земя?

Собствениците или съответните ползватели на земята ще получат обезщетение за загуби, свързани със строителство или поддръжка, включително всякакви непредвидени или случайни щети, нанесени от изпълнителите.

Обезщетението ще бъде подходящо и справедливо в съответствие със законодателството и съобразно международно приетите практики и стандарти.

Ще има 2 типа обезщетение: първото ще бъде годишно обезщетение, покриващо загуба на селскостопански култури и базирано на пазарната стойност на съответните култури – това обезщетение може да бъде удължено до 2 години при необходимост; второто ще покрива дълготрайната загуба на дървета. Сумите ще бъдат определени от областна комисия и посредством надлежните правни процедури.


С каква широчина е ивицата земя, която ще бъде засегната?

При нормални условия на строителство, ширината на ивицата, върху която временно ще се осъществяват строителните работи на главната тръба, ще бъде 32 м. Но тя може да бъде намалена до 20 м. в участъци, пресичащи чувствителни територии (например гори).


Какво се прави за разрешаването на проблема с противопехотните мини и експлозивните материали по трасето?

В Гърция бе поискано сътрудничество от Министерството на Отбраната (МО) във връзка с експлозивните материали. Ако някой друг разполага с информация относно местоположението на експлозивни материали, то тази информация е добре дошла за ТПБ. Министерството на Отбраната е наясно с местата, където съществува риск от наличието на експлозивни материали, но тази информация не е обозначена на карта. Определени лица от МО ще отговарят за почистване на трасето на тръбата от подобни материали при необходимост.

В България този въпрос също се разглежда.


Кога ТБП ще обсъди въпросите, свързани със земята (придобиване и обезщетение), със собствениците?

ТБП ще се обърне към собствениците на земя щом е определен точния маршрут на проектните инсталации. Това обикновено се прави по време на етап Подробен Проект.


Какво ще се случи ако някой собственик на земя не желае земята му да се използва за целите на проекта?

В България: През януари 2009 г. проектът получи статута „Проект от Национален Интерес” с решение на Кабинета. Като такъв, в случай на непостигнато споразумение със собственика на земята след 5 направени опита, проектът може като последна мярка да апелира за прилагане на суверенното право на държавата за отчуждаване на тази земя. Но съобразно изградената си политика, проектът цели постигане на договорени споразумения във взаимно съгласие с всички собственици на земя.

В Гърция: Собственикът няма право да възпрепятства или да отказва изпълнението на проекта, щом е дадено одобрение за точното трасе на нефтопровода на базата на подробни скици. Но, все пак, собственикът, като такъв, е защитен от закона – той / тя може да обжалва цената (която е определена от Префектурната Комисия) и/ или впоследствие, ако възстановяването не е извършено правилно, или ако, например, трасето значително намалява стойността на имота (напр. го разделя на две).


Какви мерки за безопасност са предприети?

Предприети са множество мерки за безопасност за предотвратяване на инциденти и намаляване на риска от разливи:

  • Патрулиращи хеликоптери, които редовно летят над участъците на петролопровода; трябва да се отбележи, че ще се избягват райони, чувствителни за птици;

  • Патрулиране с коли и/ или пеша съобразно терена на тръбопровода;

  • Блокиращи прегради (клапани), разположени на около 20 км. една от друга, но по-гъсто в чувствителни зони, като например, реки. Те могат да се използват за изолиране на участъци от тръбопровода;

  • Тръбопроводни измерватели/подвижни сензори (PIGs – Pipeline Integrity Gauges), които се движат по протежението на тръбата и идентифицират проблеми, като малки пукнатини или вдлъбнатини;

  • Автоматизирана Система за Засичане на Разливи – която регистрира всяка промяна в налягането;

  • Тръбопроводът е направен от висококачествена стомана, покрита с три-пластова обвивка на базата на полиетилен, с цел свеждане до минимум риска от щети;

  • Катодна защита.


В случай на разлив, каква ще е реакцията?

Изключително са редки инцидентите, които биха довели до разлив. Повечето инциденти са вследствие на случайни щети, нанесени от трети лица, като например фермери.  Но в случай на каквато и да е щета върху тръбопровода, придруженото с това спадане на налягането веднага ще бъде отчетено от системите за сигурност и ще последват съответните реакции: първо, блокиращите прегради ще се активират за незабавно изолиране на пострадалия участък от тръбата. След това изолираният участък ще бъде изпразнен, като нефтът бъде изпомпен към следващия участък от тръбата. След това повреденият участък от тръбата ще бъде отстранен и заменен с нова тръба. Ако има разлив на нефт, той ще бъде изчистен. Замърсената почва ще бъде изкопана и транспортирана на известно разстояние, където е подходящо изхвърлянето и.


Разполагате ли с план за реакция при критични случаи; свързан ли е той с гражданския план за реакция?

План за реакция при критични случаи (ПРКС) ще бъде разработен от ТБП, като за целта ще бъдат разгледани всички възможни сценарии. Този план ще бъде обсъден със съответните компетентни власти на съответните нива и ще има пресечни точки с гражданския план за реакция както в Гърция, така и в България. Също така той ще бъде съобразен с изискванията за оборудване и т.н.


В случай на разлив, какво се случва с подпочвените води?

Замърсяването на подпочвените води е потенциално сериозен проблем. Ето защо се избягва, до колкото е възможно, пресичането на водоносни хоризонти, използвани за извличане на питейна вода. В зони с високо ниво на подпочвените води са поставени блокиращи преградни пунктове (БППе) на по-голяма гъстота с цел намаляване на замърсяването в случай на разлив. Преминаването през водни течения е обект на специален проект (напр., по-голяма дълбочина на заравяне, защита при изкопи и др.) за допълнителна защита.


Колко постоянни работни места ще бъдат осигурени?

Нуждата от работна ръка по време на експлоатацията не може да се уточни в детайли на този етап.

В корабоплаването е вероятно да се отворят значителен брой работни места поради нуждата от корабни екипажи и помощни работници, както и пристанищен персонал и специалисти в акостирането. Това означава работа за поне 200 – 300 човека.


Ще могат ли местни фирми да участват в строителството?

ТБП ще поиска от изпълнителите (Инженеринг, Доставки, Оборудване) да се обявят публично всички възможности за наемане на персонал в районите на проекта, за да се създаде заетост за местното население. Повече подробности ще бъдат включени в Плана за Екологично и Социално Управление (ПЕСУ), който ще бъде част от ОВОСС. Също така е възможно да се осигури и заетост, свързана с доставките на храна, вода и настаняване на изпълнителите. Все още не са известни пълни подробности в тази връзка.


Как проектът ще се отрази на крайбрежните риболовни зони и развъдници?

В момента събираме възможно най-много информация за крайбрежните риболовни райони и развъдници. В ОВОСС ние ще направим оценка на потенциалното въздействие на строителството и експлоатацията на тръбопровода и буйовете върху тези риболовни зони и развъдници.


Ще бъдат ли поставени някакви ограничения за риболовните дейности около подводните съоръжения и буйовете?

Подводните съоръжения ще бъдат заровени под морското дъно. Ще бъде възможно за риболовните дейности да се развиват както и досега, но ще бъде обособена една забранена зона около буйовете и зоните за закотвяне, където риболовът категорично ще бъде забранен.


Ще бъдат ли компенсирани по някакъв начин риболовците?

В ОВОСС ние оценяваме отражението и за риболовците. Изхождайки от резултатите от тази оценка, ние ще обсъдим възможностите за адекватни компенсации.


Какъв ще е размерът на танкерите?

България: Танкерите, които се предвижда да доставят нефт до нефтопроводната система в Бургас, са с размерите на модела Suezmax. Те са приблизително двойно по-големи от модела Aframax, който в момента обслужва терминала на Лукойл в Росенец.

Гърция: Танкерите ще варират от Много големи превозвачи на суров нефт (МГПСН) до танкери с размерите на Suezmax и Aframax.


Какъв е коментарът ви за евентуалните сблъсъци на танкери при подхода им към буйовете?

Вероятността от сблъсък на танкери по време на приближаването им до или отдалечаването им от буйовете ще бъде сведена до минимум посредством точна система за контрол на трафика и чрез издаване на вътрешни правила за движение по трасето. ТБП се ангажира да разработи подробен план за действие при непредвидени случаи на нефтени разливи във връзка с експлоатацията на проекта. Това ще включва набавянето на специално оборудване и плавателни средства за реагиране при евентуални разливи, както и осигуряване на обучени кадри. Освен това, ТБП ще влезе във връзка с международно призната организация с опит в справянето със ситуации на разливи за допълнителни средства, персонал и експертиза в случай на мащабен разлив.


Можете ли да ни предоставите статистика на инциденти при системи тип БУЙ в Европа и по света?

Няма статистически данни за големи аварии при нито една система тип БУЙ в целия свят.


Как ще защитите плажовете, заливите и делтите в България и Гърция от евентуални нефтени разливи?

Опазването на плажовете и делтите ще бъдат предмет на Плана за реакция при нефтени разливи.


Как проектът разглежда риска от нефтен разлив?

Рискът от нефтен разлив както при буйовете, така и по протежението на тръбопровода е взет предвид в етапа на избиране на локацията и определяне на маршрута и се разглежда по-подробно по време на изготвянето на ОВОСС.


Какъв модел на реакция при нефтен разлив сте използвали? Какви са резултатите?

Досега се използваше Предварителен модел за реакция при нефтени разливи за избиране най-доброто местоположение на буйовете. Това бе реализирано от международно призната компания – Oil Spill Response Limited – които са базирани в Саутхемптън (Великобритания). Резултатите от моделите показаха, че ще има достатъчно време за интервенция, ако се базираме на презумпцията, че в близост до буйовете винаги ще има помощни кораби с оборудване за контрол на нефтените разливи и гмуркачи на разположение по време на товарните операции. Планът за реакция при критични случаи на нефтени разливи ще определи броя и типа плавателни средства, които постоянно ще бъдат на Офшорния терминал, както и оборудването на борда, правилата за разгръщане и типа и честотата на тренировъчните упражнения / обучения, които ще се извършват.


В случай на инцидент, приблизително колко време е нужно на нефтения разлив, за да достигне до брега?

В момента се разработва модел на нефтения разлив, който ще бъде в подкрепа на ОВОСС за идентифициране на крайбрежните зони в риск и за колко време разливът достига до тези зони. Резултатите ще бъдат оценени в самата ОВОСС.


Как ще бъдат обезщетени туристическият бизнес и рибарството в случай на нефтен разлив?

В този случай се прилагат законовите разпоредби на България и Европейския Съюз, а и в Правителственото споразумение за страната-домакин между ТПБ и Българското правителство ще бъдат включени клаузи за отговорност и обезщетение.


Какво ще стане в случай на нефтен разлив?

Планът за действие при непредвидени случаи на нефтени разливи ще бъде активиран незабавно. Планът ясно ще стартира процедура за мобилизация и известяване, ще установи отговорностите и последователността на действията, които трябва да се предприемат. Също така ще бъде включен и опис на типа оборудване, което следва да се използва за реакция при нефтени разливи с различни мащаби, типове и локации. За морските съоръжения в Бургас и Александруполис, оборудването за реакция при нефтени разливи ще включва помощни лодки, оборудвани с плаващи баражи и скимери, както и със съоръжения за съхранение на възстановения нефт. Освен това, разполагаме с налични разпръскващи устройства за нефт като резервен вариант за предпазване на околната среда след евентуален офшорен нефтен разлив (като тези устройства могат да се използват само след одобрение от страна на регулаторните органи). Редовно тренировъчно обучение за реакция при критични ситуации ще осигурява на персонала информираност и готовност за прилагането на плана.


Ще има ли малки нефтени разливи по време на нормалните операции по разтоварване?

По време на нормалните операции по разтоварване няма да има никакви малки разливи. Ако има разлив, то това ще е необичайно явление и незабавно ще бъде приложен планът за реакция при критични случаи.


Какви са глобите за мащабни нефтени разливи и кой ги заплаща?

Основният механизъм за обезщетения е чрез Клуба за Протекция и Обезщетение на собствениците на кораби, а ако е превишен лимитът на отговорност на този фонд, се прилага допълнителна компенсация, предоставена от Международните Фондове за Обезщетяване при (щети, причинени от) Замърсяване с Нефт (МФОЗН). МФОЗН са част от международен режим на отговорност и обезщетяване при щети, причинени от замърсяване вследствие на нефтени разливи от танкери. Според този режим собственикът на танкер носи отговорност и е задължен да заплати обезщетение в определени граници за щети, причинени от нефтено замърсяване вследствие на постоянно изтичане на нефт от неговия кораб. Ако сумата не покрива всички допустими искове, то в този случай се прилага допълнително обезщетение от Фонд 1992, ако щетата е причинена на територията на страна-членка на този Фонд. Също така може да се изиска допълнително обезщетение и от страна на Допълнителен Фонд, ако съответната държава е страна-членка и на този Фонд (за повече подробности посетете www.iopcfund.org). Всичките три страни – Русия, Гърция и България – са членки на Фонда. Третият източник на обезщетение и възстановяване на разходи може да бъде чрез съдебни действия и частни искове.


Ще има ли зона с ограничен достъп около буйовете по отношение на малки/ големи кораби?

Да, от съображения за сигурност ще има обособена ограничителна зона с обща площ около 15-18 км2. Това включва ограничителната зона около буйовете и котвената зона. Плавателни средства нямат право да навлизат в тази зона, без да са изрично упълномощени. Всички останали плавателни приложения са също напълно забранени там.


Трябва ли собствениците на имоти по крайбрежието да си направят специални застраховки срещу нефтени разливи?

Не. Застраховката на морските съоръжения на ТБП ще покрие евентуални щети върху имотите, причинени вследствие на нефтени разливи.


Ще бъде ли ангажиран някакъв персонал на пълно или непълно работно време, който да отговаря за операциите на буйовете?

Специалистът по акостиране, неговият заместник, и персонал, както и екип по акостирането ще отговарят за това всички операции на буйовете да се осъществяват съобразно с Терминалните Изисквания. Това са около 15-16 човека, които ще бъдат подпомагани от допълнителен персонал на място. Те ще са постоянно базирани на пристанищата в Александруполис и Бургас и ще се движат между буйовете и котвените зони.


Колко често ще се извършват регулярни проверки по поддръжката на буйовете?

Проверките по поддръжката ще се извършват в стриктно съответствие с Наръчниците за Поддръжка на Доставчиците.